ÐŸÑ€Ð¾Ð»Ð¾Ð³

      ÐžÐ³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð°Ñ‚а площ на Национален горски парк “Анджелис” е дом на опасни пуми и изкуствено заселени ягуари. Понякога, в ясни нощи, броят им нараства за кратко. Тогава, териантропите на Лос Анджелис, познати във фолклора като “шифтъри” – същества, способни да се преобразяват в други – кръстосват дивите горски площи редом с далечните си братовчеди. Тъкмо в такива нощи, истинските животни се изпокриват в бърлогите си, а градските хищници нахлуват в територията им, с цел лов или битки, невъзможни за осъществяване на човешка територия.

      ÐÑÐ¼Ð° нищо по-зловещо от битка на шифтъри. Ако единият съперник бъде ранен, той става също толкова опасен за хората, колкото див звяр. За да предпазят хората, сред които живеят, шифтърите се стремят да провеждат битките си в ловните територии на прадедите си.

      Ð¢Ð°Ð·Ð¸ нощ, гората стана призрачно тиха. Двамата собственици на най-големия клуб в града нахлуха в резервата, за да освободят дивите зверове в себе си. Търсеха гроба на вампира, който можеше да погуби и двамата.

      Ð”ълбоко в гората нямаше кой да ги чуе. Малачи – лидерът на малък клан ягуари – препускаше през мрака към своя съперник… мъж, комуто никога не трябваше да гласува доверието си, за сметка на най-добрия си приятел. Врагът му беше друг шифтър – с кръв на пума – Натаниел Уайлдър… Двамата бяха бизнес партньори на Малачи от 30 години.

      ÐœÐ°Ð»Ð°Ñ‡Ð¸ нахлу в сечището, където съперникът му го очакваше в човешки облик. Пристъпвайки, той плавно се преобрази отново в мъж. И двамата имаха смъртоносна сила, независимо от формата, която заемаха. Човешките им тела бяха атлетични, с оформени мускули, покрити с гладка кожа. Шифтърите стареят бавно – мъжете даваха вид на около 30-годишни, въпреки, че бяха минала 50-те.

      ÐÐºÐ¾ това беше сцена от холивудски филм, щеше да е изпъстрена със специални ефекти. Но действителността беше достатъчно внушителна и без измислени чудовища. Шифтърите не се смущават от голотата си. През облаците, луната огряваше голите тела на шифтърите с ярък сноп светлина.

      Ð’ последен опит да вразуми приятеля си, но бойна готовност, Натаниел каза:

      â€“ Не е нужно да стигаме дотам. Слушай, беше преди 30 години и нещата се промениха…Аз се промених.

      â€“ 30 години лъжи! – изръмжа Малачи.

      Ð“ласът му отекна из сечището. Погледът му падна върху мястото, където