Духовен семеен живот. Александър Геннадиевич Хакимов
Читать онлайн книгу.
естен в Русия и по целия свят като специалист по ведическа култура, худож- ник, философ, психолог и проповедник. Получава посвещение в традиционна ваишнавска приемственост, учител по бхакти- йога. Пътува в Русия и чужбина, занимава се с популяризиране на ведическо духовно знание. Дава лекции, провежда семинари с широка аудитория, участва в беседи на кръгла маса с учени и философи, културен деец, чест гост в различни радио-телеви- зионни предавания. Обсъжда сложни философски теми на разби- раем за обикновения човек език. Природната мъдрост, съчетана с любов и внимание към хората, помага на всеки негов слушател да опознае по-дълбоко себе си, да постигне разбирателство с окол- ните, а също така да намери отговори на съкровените въпроси за смисъла на човешкия живот, за Абсолютната Истина и при- рода на Любовта.
Духовен семеен живот
Съдържание
Въведение 5
Директен и постепенен път
на духовно развитие 7
Знание и поемане на отговорности
в семейния живот 33
Психология на мъжа и жената 41
Отношенията между съпрузите
се развиват последователно 52
Похот, полов живот в брака
и следване на брачни обети 62
Бележки за възпитанието на децата 88
Речник 91
Въведение
Какво очакваме от семейния живот? Често мислим за семей- ството си като за наше крайно убежище. Но това не е така. В све- та няма място, където човек да се предпази от страданията и без- покойствата. От друга страна, всеки иска да създаде надеждна обител, да обгради себе си с разбиращи го и любящи хора.
Дори ако човек има силно желание да постигне висшата цел на живота – любов към Бога, той често има нужда от обикно- вена човешка подкрепа в този нелек път. Шрила Прабхупадa казва, че когато една цел е определена, тя е достижима и дори бавно, но неотклонно трябва да вървим по набелязания път.
Определянето на целта става в периода на ученичеството, по време на безбрачието, когато младежът е независим от всич- ки грижи, свързани с поддържане на тялото – пари, работа, дом, семейство, и чувството му за собственост още не е развито. Затова крайната цел изглежда близка и лесно достижима. Брах- мачари, ученикът, живее в условия на добро, но самият той още не познава себе си, нито какво ще се случи с него по-натам. Това е проявление на съчетанието между добро и невежество.
Понякога детето вижда сияещата луна и иска да я вземе в ръ- цете си. Тя привлича всички, но възрастният човек знае, че е твърде далече, за да я достигне. Детето вижда луната по-близо от възрастния и все пак знанието на възрастния е по-пълно, защото той знае, че тя се намира по-далеч.
С други думи, за мнозина от нас целта на живота не е лес- но достижима, дори и ако сме обучавани специално в ашрам за брахмачари, поради пробуждащотo се желание да бъдем притежатели на някаква собственост. Ако имаме материални желания, не е нужно да стигаме до задънена улица. Ние мо- жем да приемем семейния начин на живот за по-нататъшно пречистване.
Пречистването в семейния живот е възможно, ако човек не за- бравя за крайната цел и върви към нея по пътя на дхарма, изпъл- нявайки своите духовни и материални задължения. Като краен резултат той получава истински ценности – трансцендентално знание и вечна привързаност към Бога. Той се освобождава от страданията в този свят и в крайна сметка постига желаната крайна цел, заради която живее този живот.
Директен и постепенен път на духовно развитие
Всъщност Кришна съзнание е предназначено за парамахамси, хора, които са осъзнали Бога, или тези, които се стремят към това ниво. Но ако човек не се стреми към нивото на парамахам- са, към пълната преданост като към своя цел в живота, то тогава Кришна съзнание не е за него. Такъв човек не може да приеме трудния път на отречението и избира пътя на привързаността. Съществуват два пътя в духовното развитие: пътят на отречението и пътят на привързаността, нивритти-марга и правритти-марга. Казано с други думи – това са директният и постепенният път, но тяхната цел е една и съща.
Четейки «Шримад-Бхагаватам», можем да стигнем до извода, че семейният живот е мая.
«Основа на материалното съществуване се явява взаимно- то влечение между мъжа и жената.» Това илюзорно влечение връзва на много стегнат възел мъжа и жената и поражда при- вързаност към тялото, дома, имуществото, децата, роднините и парите. Така човек се озовава във властта на илюзорните понятия «аз» и «мое».
(«Шримад-Бхагаватам», 5.5.9)
Естествено, това разбиране за семейния живот предизвиква отречение от него, дори от семеен човек. Някои могат да си помислят, че преданоотдадените не са изучавали много добре свещените писания, щом са сменили дхотито си. Изглежда, че те не са разбрали най-главното. Ако се намираме под влия- ние на низшите гуни на природата, в страст и невежество, ние незабавно искаме да достигнем парамахамса,