Една Пленителна Целувка. Amanda Mariel
Читать онлайн книгу.
на пътя до кухнята и се обърна към родителите си. – Къде ще отидем? В Испания, както и другите ли?
– Не – поклати глава бащата – Ще пътуваме по брега пеша, после ще се качим на кораб за Англия.
– Сега побързайте. Майката махна с ръце към вратата на кухнята.
Моаре изтича след Лили, влизайки в спалнята им точно зад нея. Никоя не губеше време да говори, докато пълнеха това, което им трябваше в раници. Изпълнила задачата Моаре стоеше близо до вратата и гледаше Лили. Сладката ѝ сестра се тресеше от главата до петите докато си опаковаше багажа. Тока ли щяха да бъдат нещата до края на живота им? Винаги ли щяха да крият дарбите си? В очакване на деня, в който ще трябва да оставят всичко след себе си отново? А бъдещите им деца?
Моаре затвори очи срещу мислите и емоциите, които бушуваха в нея. Имаше много неща, които тя не можеше да контролира, но взе решение в този момент. Бог ѝ беше свидетел, тя щеше да контролира нещата, които можеше.
Щеше да се погрижи да не предаде дарбата си, и децата й да нямат нейните тревоги. Моаре никога нямаше да се омъжи. Никога нямаше да има собствено семейство.
– Моаре.
Тя отвори очи и видя Лили да стои до нея, с раница в ръка. – Готова ли си? – попита Моаре.
Лили кимна и мина покрай нея, след това се завъртя, за да е с лице към нея и спря. – Какво си мислеше преди малко.
– Че никога няма да се омъжа. – Каза Моаре.
Лили наклони главата си съвсем леко. – Но разбира се, ще се омъжиш.
– Не, няма. Защото отказвам родя деца в такъв жесток свят. Моаре сви раменете си и повдигна брадичката си. – Няма да подложа едно невинен създание на това. Тя махна ръката си в пространството около тях. – Не искам да се тревожат за сигурността си или за моята.
Лили я гледаше втренчено, а кристално-сините ѝ очи бяха пълни със съчувствие. – Разбирам, макар да се надявам да размислиш някой ден.
– Няма да го направя. Никога. Моаре силно разклати главата. – Това, което имаме не е дарба. То е проклятие.
Лили въздъхна. – Грешиш и някой ден ще разбереш.
Моаре поклати глава докато последва Лили в стаята. Тя не знаеше какъв ще бъде животът им след минути, но беше решена да следва своя път. Тя щеше да живее в самота. Живот на старо мома и неспособна да предаде проклятието си. Нямаше да има кръв по ръцете си.
Нищо не би я убедило в обратното.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.