Кибертормоз. Juan Moisés De La Serna
Читать онлайн книгу.
за комуникация; само когато полицията арестува някой кибертормозител или когато жертвите се самоубиват. Само в тези крайни случаи се дава гласност на проблем, който се задълбочава през последните години.
Проблем, по който нито родителите, нито учителите изглеждат достатъчно подготвени, не успяват да забележат ранните симптоми в жертвата и не знаят как адекватно да реагират за да елиминират проблема.
По този повод някои правителства прилагат политики за защита на малолетни и предотвратяване на кибертормоза, за да се опитат да задържат разпространяването на този феномен, който изглежда, че става модерен.
Глава II. Какво е кибертормоз?
Термина “кибертормоз”, познат още с английското название “cyberbullying”, е упражняване на тормоз чрез технологични средства, като телефон или Интернет, с помощта на които някой (насилникът) се опитва да отслаби и унищожи самочувствието на отсрещния човек (насиленият или “bullied”), изпращайки заплашителни, унизителни и изнудващи съобщения, използвайки имейл услуги или чатове (като Messenger), “sms” или социални мрежи.
Преди да се разпространи употребата на технологията, феномена “bullying” или агресия, предвиждаше среща лице в лице между насилникът и насиленият, придружена от обиди, заплахи и подигравки, с риск тя да се превърне във физическа агресия, като метод използван от нарушителя да получи това което иска.
Някои експерти правят разлика между термина “Кибернасилие”, считан за прилаган с развитието на новите технологии и “Кибертормоз”, който засяга само случаите на агресия между малолетни и с помощта на технологичните средства.
Особено притеснителено е повишаването на случаите между тинейджъри, например в Испания почти една трета от малолетните на 17г. твърдят, че са били жертва на кибертормоз и цели 19% признават, че са обиждали някой в мрежата. В Южна Америка, според данни на U.N.E.S.C.O., повече от 50% от учениците в началното училище са ставали жертва на тормоз в училище, опасност която се увеличава в мрежата.
Реалност, базирана върху различни проучвания, за един от трима ученици над 17г. в Америка; цифрите на световно ниво са между 17% и 48%.
Въпреки своята сериозност, най-вече когато замесени са малолетни, не се счита за един от най-опасните компютърни престъпления, като кражбата на самоличност или спамърите…
Още си спомням по време на едно от научните ми посещения в Университета на Гуадалахара (Мексико) как на стената за обяви близо до входа имаше винаги залепено съобщение, че в случай на получаване на имейл от страна на Банамекс (една от най-големите и разпространени банки в Мексико) не трябва да се отговаря.
Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.
“Капанът” се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.
Веднъж въведени личните данни, тези на банковата