Разделената земя: Македонска Голгота. Ивелина Дюлгерова
Читать онлайн книгу.
а склоновете на Галичица се покриха със свежа зеленина. Природата се събуждаше за нов живот, но в душите на хората в Охрид и цяла Македония се надигаше друга треска – трескава подготовка за буря.
С идването на по-топлите дни и по-дългите вечери, дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация стана още по-интензивна, макар и дълбоко законспирирана. Куриери сновяха между градовете и селата, носейки шифровани съобщения и устни заповеди. Малки групи мъже се изгубваха нощем в планината за военни обучения. Събирането на оръжие – стари пушки „Мартина“ или „Крнка“, револвери, патрони, барут, дори самоделно направени бомби – продължаваше с удвоена енергия. Всяка намерена или купена пушка беше ценност, всеки фишек – надежда.
Стефан беше изцяло погълнат от тази дейност. Почти не се задържаше в работилницата на баща си. Често отсъстваше с дни, под предлог че отива да помага на роднини в някое село или да доставя резбарска поръчка. Димитър знаеше истината, но вече не се опитваше да го разубеждава. Само го гледаше с мълчалива болка и страх, когато синът му тръгваше, и с облекчение, примесено с нова тревога, когато се връщаше – по-слаб, по-уморен, но с още по-твърд и решителен поглед.
Една нощ в края на май Стефан участва в дръзка акция – пренасянето на няколко сандъка с патрони, тайно доставени от Битоля и скрити временно в манастира „Свети Наум“. Трябваше да ги пренесат през планината до скривалище близо до Охрид. Пътуването беше изтощително и опасно. Трябваше да се движат само нощем, да избягват пътищата и населените места, да се пазят от турските патрули, които бяха станали по-многобройни и по-бдителни. На два пъти едва не ги заловиха. Веднъж трябваше да лежат неподвижно часове в една влажна долчинка, докато аскерска потеря мина съвсем наблизо. Когато най-сетне достигнаха целта и скриха безценния товар, Стефан беше капнал от умора, но и изпълнен с гордост. Чувстваше се като истински войник на свободата.
Скоро след това в Охрид пристигна тайно куриер от Солун. Носеше вестта, която всички очакваха с трепет и страх – решението беше взето. На Солунския конгрес на ВМОРО беше решено да се вдигне всеобщо въстание през лятото. Точната дата още не беше обявена, но подготовката трябваше да влезе във финалната си фаза.
На тайна сбирка на местния комитет, проведена в дълбокото мазе на къщата на един търговец, даскал Христо Узунов съобщи новината. В малкото, задушно помещение настъпи гробна тишина. Всички осъзнаваха съдбовността на момента. Това беше краят на дългите години на подготовка, на шепот и конспирация. Предстоеше открит сблъсък с вековния поробител.
„Братя“, каза Узунов с дълбок, треперещ от вълнение глас. „Часът удари. Организацията ни зове. Всеки знае своя дълг. Няма връщане назад. Или свобода, или смърт!“
Няколко „Да живее България!“ и „Долу тиранията!“ прозвучаха глухо в мазето, но повечето мъже мълчаха, с пребледнели, но решителни лица. Стефан почувства как сърцето му ще изскочи от гърдите. Ето го. Моментът, за който беше мечтал и за който се беше готвил.
В