Гатанки: Таралеж. Гъската. Елен. Щъркел. Калинката. Бухал. Жираф.

      Иванка и Марийка – Иванка и Марийка

      Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.

      Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите. Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.

      Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя никъде жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.

      Приближи се до нея, отвори вратата и влезе. Вътре нямаше никой. Леглото разхвърляно, огънят угаснал. На полицата наредени една до друга седем делви със завързани похлупаци. Нали не беше научена да седи със скръстени ръце, Марийка остави хурката си в къта, запретна ръкави и почна да разтребва. Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.

      По едно време, пристигна стопанката на къщата – една стара рунтава мецана, и почна да ръмжи сърдито: «Що щеш в моя дом?»

      Но като видя как всичко е ошътано, мечката се укроти, приседна до Марийка и започна да я разпитва защо е дошла в гората между дивите зверове.

      Марийка й разправи теглото си. Мечката въздъхна и поклати глава.

      – Ами туй нещо – попита тя – какво е?

      И посочи с лапа къделята.

      – Коноп – отвърна Марийка.

      – Откъде го вземате?

      – Сеем го.

      – Как го сеете?

      Марийка нагреба шепа пепел от огнището, излезе навън и пръсна пепелта.

      – Ей как го сеем! – рече тя.

      – Сетне? – попита мечката.

      – Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, решим го…

      – Как го решите? – прекъсна